Църквата „Свети
Архангел Михаил“ е строена по времето на управлението на султан Махмут хан II
(1785-1839). През 1825 г.
етрополския търговец и ханджия хаджи Бенчо, след като се завръща от светите
земи на Ерусалим е запален от идеята в Етрополе да бъде построен християнски
храм. Събира някои от големите търговци от града, на които е имал доверие, и
след като ги запалва за идеята да се строи катедрален храм тайно без ферман,
всички те стават ктитори на храма.
В това смутно
време решават да строят храма на мястото на старата и малка църква в сръбската
махала до малкия пазар, която е строена около 1600 г. от сърбите. До църквата е имало
женски метох. Под претекст, че се пречи на богослужението на монахините
първенците поискали разрешение около църквата и метоха да се вдигне висока
стена, която била изградена и не позволявала на никой да вижда какво става в двора.
Застрашени от смъртна присъда, без султански ферман за строеж на нова църква, първенците
викат строители от Кратово (Македония) –
Христо и Иван Милеви, чийто баща Миле е строителен предприемач и двама сигурни
майстори от Етрополе.
Денем майсторите
строели къщата и дюкана на Цеко Урчов, а нощем – църквата. За 6 месеца е
построена църквата.
Турските власти по време на строежа и след това настояват за проверка какво се строи зад църковната ограда като се позовават на заповед от Високата Порта. Това става особено настоятелно след обесването на хаджи Бенчо - главния ктитор на храма през 1841 г. По това време етрополската касаба административно е към Видинския вилает. Етрополските първенци преди 1841 са изпратили прошение до митрополит Кирилос във Видин затова, че властта притеснява монахините в метоха при ц. „ Св. Арх. Михаил“.
Така на 12-21.02.1842 г. султан Абдул Меджин хан (1839-1861) издава ферман (превода му може да се види в църквата), с който се забранява на турските власти да притесняват духовенството на ц. „ Св. Арх. Михаил“ в Етрополе. Така църквата е узаконена...
Турските власти по време на строежа и след това настояват за проверка какво се строи зад църковната ограда като се позовават на заповед от Високата Порта. Това става особено настоятелно след обесването на хаджи Бенчо - главния ктитор на храма през 1841 г. По това време етрополската касаба административно е към Видинския вилает. Етрополските първенци преди 1841 са изпратили прошение до митрополит Кирилос във Видин затова, че властта притеснява монахините в метоха при ц. „ Св. Арх. Михаил“.
Така на 12-21.02.1842 г. султан Абдул Меджин хан (1839-1861) издава ферман (превода му може да се види в църквата), с който се забранява на турските власти да притесняват духовенството на ц. „ Св. Арх. Михаил“ в Етрополе. Така църквата е узаконена...
Източник: в-к „Етрополски преглед“р януари 2012, 8 стр.