13 май 2008 г.

Усмивки под чехъл

Етрополски зет лежал на смъртен одър. Около него стоят жена му, тъща му и приятели, дошли да чуят последните му думи.
-Иван Велчев ми дължи 10 лева - едва чути прошепнал той.
-Какъв свеж мозък! Ясен и силен до края!-промълвила жена му.
-А аз дължа 100 лв. на Вутко Манов!
-Бедният!-обадила се тъщата.
-Вече започна да бълнува.

Двама зетьове разговарят в пивница:
-Кой те разкраси така бе, аркадаш?
-Жена ми и тъщата.
-Е как така?
-Много просто. Снощи се прибрах трезвен и те не можаха да ме познаят!

Тъща загрижено пита доктора:
-Какво да правя? Зет ми говори насън!
-Разрешете му да говори и през деня.

Двама приятели, зетьове на къщи разговарят помежду си:
-Пешо, четох, че домашните кучета не трябва да се целуват, защото човек може да се разболее и умре от това.
-Глупости! Тъща ми върши това непрекъснато от две години.
-И още нищо ли не й се е случило?
-Не. До сега обаче умряха четири кучета!

Стар ерген най-сетне се решил и се оженил за 18-годишна девойка.
Веднъж подхвърлил на тъста си:
-Дядо, какво да правя с тъщата? Да я погреба, да я балсамирам, или да я изгоря в крематориума?
-За по-сигурно направи и трите.

Няма коментари: