Исторически музей и паметниците до него, Етрополе | Historical Museum, Etropole

По повод 1 ноември реших да споделя спомен от лятото в Етрополе.

Обичам да се разхождам в градинката на съдебната палата и музея в Етрополе. Добре поддържана, има пейки да поседнеш, дори да почетеш книга, докато детето ти играе. В този парк има и доста паметници.

Накратко за историята на музея от официалния му сайт: "Историческият музей в гр. Етрополе е открит на 7. ХІІ. 1958 год. в сградата на бившето Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги”.

На 30. ХІІ. 1968 г. в реставрираната сграда на бившия Конак се открива нова експозиция на музея. Настоящата експозиция на Исторически музей – гр. Етрополе е изцяло обновена през 1992 г. Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата."

Исторически музей, Етрополе, август 2023

Топ до музея

Паметник на генерал Димитър Гръбчев

Паметникът е разположен в градинката между музея и съда.

Историята на генерала от  etropole.bg: "Имитър Гръбчев е роден на 6 ноември 1914 г. в град Етрополе, в бедно, но със здрав български дух семейство. От малък е закърмен с песните и разказите на баба си Пека за героичното минало на родния край.

След като завършва основното си образование в родния град, той заминава за София и се записва в Държавното средно техническо училище „Цар Борис III”. Издръжката му като гимназист се оказва непосилна за семейството му и той напуска училище, за да започне работа в печатница „Деведжиев”, легален орган на Българската работническа партия.

През пролетта на 1933 г., се премества в Пловдивската нелегална печатница, есента на същата година той е арестуван и осъден на 5 години строг тъмничен затвор в Сливен. По-късно е преместен в Плевен. В будните дни и нощи в затвора той пише стихове, разкази, статии, които публикува под псевдонима „Бодровски”. На 27 юни 1937 г., по случай раждането на престолонаследника Симеон Втори е освободен и се връща в Етрополе. След два месеца заминава за София, където започва работа в Придворната печатница. В началото на 1941 г. Димитър Гръбчев работи в Университетската печатница като словослагател. Възложена му е отговорната работа да набира научни текстове, което за него е възможност да продължи самообразованието си.

По време на Втората световна война той участва в Съпротивителното движение. За нелегална дейност е интерниран в лагерите „Гонда вода” и „Еникьой”. В началото на април 1944 г. се включва в Трънския партизански отряд, а след това в Рило- пиринския.

Бъдещият генерал е с прогимназиално образование, но той непрекъснато се самообразова и израства във военната служба. През 1947 г. завършва шест месечна школа в Москва. На него е поверено отделение „Охрана”, което две години по-късно прераства в самостоятелен отдел и негов началник става нашият съгражданин Димитър Гръбчев. По характер скромен и отзивчив, честен, неуморен, той е зает ден и нощ в името на дълга да организира структурата и дейността на отдела, който му е поверен да ръководи. От 15 май 1954 г. той е назначен за началник на Управлението за безопасност и охрана, която длъжност заема до края на живота си.  Димитър Гръбчев гори и твори в работата си. Винаги пълен с нови идеи и предложения, които реализира с удивителен талант и умение.

За изключителния си принос като офицер в Службите за охрана, ген. Димитър Гръбчев е награждаван с държавни отличия. През 1949 г. е произведен в чин полковник и е награден с орден „За гражданска заслуга”. През месец май 1959 г., с Указ на Президиума на Народното събрание, той е повишен в звание генерал-майор, а на 7 септември 1965 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Посмъртно е награден с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред”. На 2 септември 1968 г. генерал Димитър Гръбчев умира при изпълнение на служебния си дълг."

Паметник на Марко Проданов Ганчев

"Марко Проданов Ганчев е роден на 16 май 1899г в Етрополе. Бил е ятак и е разстрелян без съд на 31 декември 1943г. 

Ятакът е помагач, снабдител или укривател на участници в нелегални въоръжени действия - четници и партизани. В българския език думата се използва за обозначаване на сътрудничилите по различен начин на хайдути, както и на комунистическото партизанско движение в България през 1941-1944 и на горянското движение след 9 септември 1944. Като сътрудници на въоръжени противници на властите, ятаците също са подлагани на усилено преследване." (изт. опознай.бг)

Често в музея се првят събития и временни изложби наред с постоянните експозиции. Силно препоръчвам да го посетите.